Мъжка безплодност: причини, диагностика и съвременни възможности за лечение

Снимка на автора
Заппелфилип Маркс
Андролог разглежда проба от сперма в модерен център за асистирана репродукция

Непостигнатото забременяване е за много двойки един от най-тревожните периоди в живота – и въпреки това остава разпространено схващането, че проблемът „обикновено е при жената“. Всъщност големи проучвания показват, че мъжките фактори са изцяло или частично участващи в около половината от случаите; организации като Световната здравна организация (СЗО) оценяват, че по света приблизително на всеки шести човек през живота му се отнася проблем с фертилитета. В тази статия се фокусираме върху мъжката страна: какво точно означава „мъжка безплодност“, кои причини са възможни, как протича добра оценка и какви възможности за лечение наистина съществуват – от промени в начина на живот до IVF и ICSI – за да можете по-добре да прецените кои следващи стъпки са смислени за вас.

Какво е мъжка безплодност?

СЗО дефинира инфертилността като липса на бременност след поне дванадесет месеца редовен незащитен полов контакт. Тази дефиниция важи за всички полове – причината може да бъде при мъжа, при жената, при двамата или да остане неясна въпреки извършената диагностика.

При мъжка безплодност централно е, че качеството или броят на сперматозоидите не са достатъчни, за да настъпи или да се задържи бременност по естествен път. Медицината разграничaва:

  • Първична инфертилност: Досега не сте заченали дете.
  • Вторична инфертилност: По-рано е настъпвала бременност, но по-късно въпреки желанието не се получава.

Важно е: еднократно леко отклонение в спермиограма не е диагноза. Показателите могат да варират и винаги трябва да се оценяват в контекста на анамнезата, възрастта, предшестващи заболявания и фертилността на партньорката.

Чести причини за мъжка безплодност

Актуалната клинична препоръка на Европейската асоциация по урология описва редица типични причини. Често няколко фактора играят едновременно роля.

Проблеми с производството на сперма

Сперматозоидите се образуват в тестисите. Ако производството е нарушено, може да има твърде малко сперматозоиди (олигозооспермия), лоша подвижност (астенозооспермия) или отклонения във формата (тератозооспермия). Чести причинители са неопуснат тестис в детството, наранявания на тестисите, химио- или лъчетерапия, тежки инфекции или хормонални нарушения.

Варикоцеле (разширени вени в скротума)

Варикоцелето е разширение на вените в скротума с вид на разширени вени. То може да причини задържане на топлина и да наруши узряването на сперматозоидите. Много мъже имат варикоцеле без оплаквания – релевантно става преди всичко, когато има и намалено качество на семенната течност и желание за дете.

  • Диагноза: Палпаторен преглед и доплеров ултрасон при уролог или андролог.
  • Терапия: Микрохирургично лигиране или емболизация при ясна индикация.

Запушване на семепроводите

Ако семепроводите или изводните канали са запушени, сраснали или вродено отсъстват, сперматозоидите не достигат или достигат в много намалено количество в еякулата. Причини могат да бъдат предишни операции, възпаления, вродени аномалии или вазектомия.

В някои случаи запушването може да се реконструира. Ако това не е възможно, сперматозоидите често могат да бъдат извлечени директно от тестиса или епидидима и използвани при ICSI.

Хормонални нарушения

Функцията на тестисите е тясно зависима от хормони от мозъка и хипофизата. Нарушения в тази ос – например поради тумори, травми, генетични заболявания или медикаменти – могат да доведат до спад или липса на производство на сперма.

  • Типични констелации: Недостиг на тестостерон, променени нива на LH/FSH, повишени пролактинови стойности, заболявания на щитовидната жлеза.
  • Лечение: Терапия на основното заболяване, при необходимост хормонална стимулация (напр. hCG, FSH) под стриктен контрол.

Генетични причини

Генетични промени като синдром на Клайнфелтер (47,XXY), микроделеции на Y-хромозомата или мутации в CFTR при липса на семепроводи могат значително да ограничат или да предотвратят производството на сперма. В тези случаи освен диагностиката винаги е необходима и подробна генетична консултация.

Инфекции и възпаления

Възпаления на тестисите, епидидима или простатата могат да увредят сперматозоидите и да предизвикат сраствания в семепроводите. Често участват полово предавани инфекции (ЗПИ) като хламидии или гонорея, но и заушка (орхит) може да бъде причина.

  • Диагноза: Изследвания на урина и взети тампони, при необходимост серологични тестове и ултразвук.
  • Терапия: Последователно приложение на антибиотици или антивирусни средства според указанията и лечение на партньора.

Начин на живот, околна среда и работа

Пушенето, висок прием на алкохол, наркотици, наднормено тегло, липса на физическа активност, недоспиване и хроничен стрес могат значително да влошат броя и качеството на сперматозоидите. Добавят се и токсини в околната среда, въздействие на топлина (сауна, стегнато бельо, лаптоп в скута) и химикали на работното място.

Идиопатична инфертилност

Въпреки съвременната диагностика при част от мъжете причината остава неясна. Тогава се говори за идиопатична мъжка инфертилност. В такива случаи особено важни са промени в начина на живот, реалистично информиране и индивидуална стратегия за обработване на желанието за дете.

Начин на живот и качество на спермата: какво можете да направите сами

Не всичко е под ваш контрол – но повече, отколкото много хора предполагат. Професионални обществa и институции като NHS или ESHRE подчертават, че факторите на начина на живот имат измерим ефект върху качеството на спермата и хормоните.

  • Тегло: Нормален ИТМ и вече 5–10% загуба на тегло при наднормено тегло могат да подобрят хормоните и показателите в спермиограмата.
  • Хранене: Много зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни, бобови растения, ядки и качествени растителни масла; малко силно преработени храни, захар и трансмазнини.
  • Движение: Поне 150 минути умерени кардио натоварвания и една-две силови тренировки седмично са добър ориентир.
  • Пушене и алкохол: Спирането на пушенето е една от най-важните отделни мерки; алкохолът, ако е възможно, само в малки количества.
  • Сън: 7–8 часа сън с относително постоянен режим подпомагат хормоните и възстановяването.
  • Стрес: Спорт, техники за релаксация, коучинг или психотерапия могат да помогнат за намаляване на хроничния стрес.

Хранителни добавки могат да са полезни при доказани дефицити (напр. витамин D, цинк, фолати). „Чудодейни“ средства без диагностични основания рядко носят обещаните ефекти.

Диагностика при мъжа: как протича оценката

Добрата оценка на мъжката плодовитост следва ясен план. Идеално е тя да се проведе при уролог с опит в андрологията или в център за репродуктивна медицина.

  1. Подробен разговор (анамнеза): Продължителност на желанието за дете, данни за цикъла на партньорката, предишни бременности, заболявания, операции, инфекции, медикаменти, наркотици, професия, начин на живот.
  2. Физикален преглед: Обем на тестисите, епидидимис, семенни канали, варикоцеле, вродени аномалии, болка или уплътнения.
  3. Спермиограма по стандартите на СЗО: Анализ на обем, концентрация, подвижност и морфология на сперматозоидите. Обикновено се препоръчва проба след 2–7 дни въздържание и при отклонения втори тест след няколко седмици. Основата е между другото текущото ръководство на СЗО за изследване на човешка еякулят.
  4. Хормонален профил: Тестостерон, LH, FSH, при необходимост пролактин и стойности на щитовидната жлеза, за да се провери хормоналната регулация на функцията на тестисите.
  5. Диагностика за инфекции: Изследвания на урина и взети проби за полово предавани инфекции и други патогени, при необходимост секрет на простатата или кръвни изследвания.
  6. Генетични тестове: При силно отклонени спермиограми, азооспермия или вродени аномалии: кариотип, микро делеции на Y, мутации в CFTR и други според съмнение.
  7. Изобразни изследвания: Ултразвук на тестиси и скротум, при неясни находки и допълнителни образни изследвания.

Важно: целта не е да се търси „виновник“, а да се постигне яснота. Колкото по-точно е известна началната ситуация, толкова по-целенасочено може да се планира лечението.

Терапия и лечение при безплодие

Оптималната терапия зависи от вашата ситуация: причина, възраст, продължителност на желанието за дете, фертилност на партньорката, предишни лечения и жизнени планове. Реномирани центрове за репродуктивна медицина използват етапен подход.

Лечение на конкретните причини

  • Варикоцеле: Микрохирургична операция или емболизация, когато качеството на спермата е намалено и има желание за дете.
  • Хормонални нарушения: Лечение на хипогонадизъм или други ендокринни заболявания с целени хормонални терапии.
  • Инфекции: Антибактериални или антивирусни терапии, лечение на партньора и контролни прегледи.
  • Смяна на медикаменти: Ако е възможно, промяна на лекарства, които засягат фертилността.
  • Еректилни и еякулационни нарушения: Комбинация от медикаментозно лечение, сексуална и партньорска терапия и при нужда технически помощни средства.

Устойчиви подобрения в начина на живот

Без здравословен начин на живот дори най-доброто медицинско лечение може да има ограничения. Много центрове препоръчват преди или паралелно с лечението поне три до шест месеца последователна работа по тегло, физическа активност, сън, употреба на субстанции и стрес – защото узряването на сперматозоид отнема приблизително три месеца.

Асистирана репродукция (IVF, ICSI и др.)

Когато качеството на сперматозоидите или други фактори налагат, се прилагат техники за медицински асистирана репродукция. Добър преглед предлага информационната страница на ESHRE за пациенти.

  • IUI (интраутеринна инсеминация): Обработени сперматозоиди се въвеждат в матката по време на овулация – подходяща при лека мъжествена ограниченост.
  • IVF (ин витро оплождане): Ооцитите се получават и в лаборатория се срещат с много сперматозоиди; оплождането става в хранителна среда.
  • ICSI (интрацитоплазмена инжекция): Единичен сперматозоид се инжектира директно в ооцита. Стандарт при силно намалено качество на сперматозоидите или след неуспешно IVF.
  • TESE/MESA: Извличане на сперматозоиди директно от тестис (TESE) или епидидимис (MESA), когато в еякулата няма или почти няма сперматозоиди.
  • Криоконсервация: Замразяване на сперма преди химио-/лъчетерапия или оперативни интервенции, които биха могли да застрашат фертилността.

Шансове и прогноза

Колко добри са шансовете зависи от много фактори: причината за инфертилността, продължителността на желанието за дете, възрастта на двамата партньори, яйчниковият резерв на партньорката, качеството на сперматозоидите и избраните лечения.

  • При лечими причини (напр. варикоцеле, хормонален дисбаланс, инфекции) шансовете често могат да се подобрят значително.
  • Промените в начина на живот изискват време, но могат да доведат до измерими ефекти върху нива на тестостерон и резултати в спермиограмата.
  • При генетични причини или тежка азооспермия опциите са по-ограничени, но TESE/ICSI или донор на сперма остават възможни пътища към родителство.
  • Понякога и няколко курса лечение не водят до очаквания резултат – в такива случаи може да е полезно да се обсъдят алтернативи като донорство на сперма, осиновяване или живот без собствени деца.

Помощ при оценката предоставят структурирани консултации в центрове за репродуктивна медицина, където ще ви обяснят реалистичните вероятности за успех при различни стратегии.

Психосоциални аспекти: мъжественост, срам и комуникация

Мъжката безплодност е повече от лабораторно отклонение. Много мъже възприемат подозрението „възможно е проблемът да е при мен“ като силно засегнато достойнство. В обществото плодовитостта все още често се свързва с мъжествеността – това поражда напрежение и срам, въпреки че инфертилността е медицинско състояние.

Какво помага на много хора:

  • Отворен разговор с партньорката или партньора за чувства, притеснения и граници.
  • Използване на информация от реномирани източници вместо митове и полуистини от форуми.
  • Психологическа подкрепа или брачна терапия, ако желанието за дете започва да доминира живота.
  • Обмен с други засегнати – например чрез групи за взаимопомощ или онлайн общности.

Важно е: намалено качество на сперматозоидите не ви прави „по-малко мъж“. То не казва нищо за характера, сексуалната ви ориентация или вашата стойност.

Кога трябва да отидете на лекар?

Най-късно в следните ситуации е препоръчително да започнете урологична или андрологична оценка:

  • Имате около дванадесет месеца редовен незащитен секс без настъпила бременност.
  • Имате анамнеза за неопуснат тестис, усукване на тестиса или операции в слабинната или гениталната област.
  • Забелязвате бучки, уплътнения, значителна разлика в размера или постоянна болка в тестиса.
  • В скротума могат да се опипат „вървовидни“ разширени вени или усещате тежест.
  • Имате постоянни еректилни нарушения или проблеми с еякулацията.
  • Получили сте химио- или лъчетерапия или планирате такава терапия.
  • Дълго сте употребявали анаболни стероиди или неконтролирани препарати с тестостерон.

Остра силна болка в тестиса е спешен случай – в такъв случай потърсете медицинска помощ същия ден (спешно отделение, урологична практика).

Практически контролен списък: добре подготвени за консултацията в центъра за репродуктивна медицина

С малко подготовка първото посещение в центъра за репродукция или в андрологичната клиника ще бъде по-спокойно – и ще извлечете повече от срещата:

  • Попитайте предварително как е организирана дарената проба и колко дни въздържание се препоръчват.
  • Запишете всички медикаменти, хранителни добавки и предишни хормонални или анаболни курсове.
  • Носете налични резултати (спермиограми, хормонални стойности, оперативни епикризи, медицински доклади).
  • Проверете с вашата здравна каса кои изследвания и лечения се поемат изцяло или частично.
  • Обсъдете като двойка кои пътища принципно са приемливи за вас (напр. IVF/ICSI, TESE, донорство на сперма, осиновяване).
  • Запишете конкретни въпроси, за да не се пропусне нищо по време на разговора.

Заключение

Мъжката безплодност е често срещана, но често остава в сянка – както медицински, така и емоционално; добрата новина е, че много причини могат да се лекуват или поне да се подобрят, особено ако рано се подходи с структурирана диагностика, откровено се прегледа начинът на живот и се намери реномиран център за репродуктивна медицина като партньор, за да можете информирано да решите дали за вас е най-подходящ естествено зачеване, IVF или ICSI, донорство на сперма, осиновяване или друг жизнен път – без търсене на вина и с реалистичен, състрадателен поглед към себе си.

Отказ от отговорност: Съдържанието в RattleStork е само с общоинформационна и образователна цел. То не представлява медицински, правен или професионален съвет; не се гарантира конкретен резултат. Използвате информацията на собствен риск. Вижте нашия пълен отказ от отговорност.

Често задавани въпроси (FAQ)

За мъжка безплодност обикновено се говори, когато въпреки редовен незащитен полов контакт в продължение на около дванадесет месеца не настъпи бременност и при партньорката не е намерено достатъчно обяснение.

Наличните анализи показват, че мъжките фактори са изцяло или частично участващи при около половината от двойките с непостигнато забременяване, затова оценката обикновено трябва да бъде направена и при двамата партньори.

Ако няма специални рискови фактори, обикновено е достатъчно да се започне оценка след около дванадесет месеца без бременност; при по-възрастни двойки или при ясно изразени рискове е целесъобразно по-ранно консултиране.

Спермиограмата е основното лабораторно изследване, но не замества пълна оценка; винаги към нея трябва да се добавят анамнеза, физикален преглед, хормонални изследвания, диагностика за инфекции и при необходимост генетични тестове.

Да, леки промени не изключват бременност, тъй като спермиограмите варират и от значение са също възрастта, цикълът на партньорката и други фактори, така че спонтанно зачеване все още може да бъде възможно.

Пушенето, голямата консумация на алкохол, наркотиците, наднорменото тегло, липсата на движение, недоспиването и хроничният стрес могат значително да влошат брой и качество на сперматозоидите, докато намаляването на тези фактори често води до измерими подобрения.

Хранителните добавки могат да помогнат при доказани дефицити, но не заменят здравословния начин на живот; без диагностични основания скъпите комбинирани препарати често са по-малко ефективни от очакваното.

Варикоцелето е разширение на вените в скротума, което може да влоши качеството на спермата, но не винаги изисква операция – лечение е необходимо предимно при оплаквания или при наличие на намалени показатели в спермиограмата и желание за дете.

При азооспермия първо се търси причината и в някои случаи чрез оперативна интервенция в тестиса или епидидима все още могат да бъдат извлечени сперматозоиди и използвани за ICSI, макар че успехът не е гарантиран във всички случаи.

При IVF ооцитите в лабораторията се срещат с множество сперматозоиди и оплождането става самостоятелно, докато при ICSI един сперматозоид се инжектира директно в ооцита; ICSI се използва предимно при силно намалено качество на сперматозоидите.

Тъй като узряването на сперматозоида отнема приблизително три месеца, ефектите от отслабване, спиране на пушенето, повече движение или по-добър сън обикновено стават видими в лабораторните показатели след няколко месеца.

Покриването на разходите зависи от здравноосигурителната система, възрастта, семейното положение и вида на терапията; затова е полезно да попитате предварително вашата каса и центъра за репродуктивна медицина за конкретни условия и евентуални собствени разходи.

Намалено качество на сперматозоидите е медицинска диагноза и не казва нищо за характера, стойността или мъжествеността ви, въпреки че субективно много мъже първоначално изпитват срам или вина.

Дали е целесъобразно да се започне веднага с IVF или ICSI зависи от причината, възрастта, продължителността на желанието за дете и личните предпочитания и следва да се обсъди спокойно с център за репродуктивна медицина, преди да вземете решение.