Преносими болести при даряване на сперма: вируси, бактерии и генетични рискове

Снимка на автора
Заппелфилип Маркс13 юни 2025

В Германия всяка година повече от десет хиляди души използват донорска сперма, за да изпълнят желанието си за дете. Модерните изследвания значително намаляват здравния риск, но остатъчен риск винаги съществува. Тази статия показва кои вируси, бактерии, паразити и наследствени заболявания могат да се предават – и как лабораторните скрининги минимизират риска.

Защо е необходимо многостепенно скриниране

Патогените често преминават през Период на прозореца: Те вече са налични, но чисто антителните тестове още не ги разпознават. Затова препоръчват Институт Роберт Кох и ESHRE, да се комбинират серологични методи с PCR методи и пробите на донорите да се съхраняват няколко месеца преди освобождаване.

Вируси, които могат да се открият в еякулата

  • HIV – откриване чрез ELISA и PCR, допълнено със съхранение на пробата.
  • Хепатит B и C – антителни и антигенни тестове предпазват от увреждане на черния дроб.
  • Вируси Херпес Симплекс – PCR за тип 1 и тип 2, рискът при безсимптомни донори е нисък.
  • Цитомегаловирус – определяне на IgG/IgM, важно при имунна недостатъчност.
  • Зика вирус – RT-PCR и антителни тестове след престой в тропиците.
  • HTLV I/II – рядко, но асоцииран с левкемия.
  • HPV – PCR за високорискови типове (превенция на рак).
  • Вируси на Западен Нил и Денга – важен при донори от (полу)тропични региони.
  • SARS-CoV-2 – временно включени в скринингови програми.

Бактерии и паразити в спермата

  • Хламидии – обикновено остават незабелязани и могат да причинят безплодие.
  • Гонорея – доказване чрез тампон и NAAT или култура.
  • Сифилис – серологични тестове TPPA и VDRL са задължителни.
  • Урогенитални микроорганизми като E. coli и ентерококи – причиняват възпаления.
  • Trichomonas vaginalis – доказано намаляват качеството на спермата.
  • Микоплазми / Уреаплазми – често безсимптомни, водят до възпаления.

Генетични рискове

  • Кистозна фиброза – анализ на CFTR-гена
  • Болест на Тей-Сакс – доказване на мутации в HEXA
  • Спинална мускулна атрофия – изследване на SMN1-гена
  • Скрининг за сърповидно-клетъчна анемия и таласемия – хемоглобинови анализи
  • Синдром на крехкия X – тест за FMR1-промени
  • Микроделеции на Y-хромозомата – причина за тежка олигоспермия
  • Болест на Гоше – релевантна при ашкеназко потекло
  • Тестове, специфични за популацията, напр. Фанкони анемия или болест на Уилсън

Кои заболявания могат да бъдат изключени?

Чрез серологични методи, PCR, генетични панели и няколкомесечна карантина лабораторията открива практически всички релевантни вируси, бактерии, паразити и наследствени заболявания. Остатъчният риск се снижава до изключително ниско ниво.

Как протича скринингът

  1. Анамнеза – Подробна здравна анкета и консултация.
  2. Лабораторни тестове – Комбинация от антитяло-, антиген- и PCR-детекции.
  3. Генетичен панел – Изследване на често срещани наследствени заболявания.
  4. Карантина – Съхранение на пробата за поне три месеца.
  5. Повторен тест – Контрол за нововъзникнали инфекции преди освобождаване.

Частно дарение или банка за сперма?

Публичните банки за сперма гарантират максимална сигурност чрез законово предписани тестове, карантина и регистър на донорите. Частното дарение е по-лично и обикновено по-евтино, но изисква индивидуални споразумения относно тестове и правни въпроси.

Заключение

Дарението на сперма отваря пътя към собствено семейство за много хора. Предпоставка е пълен скрининг според препоръките на RKI и ESHRE. Само така могат да се изключат почти напълно инфекции и наследствени рискове. Информирайте се добре, доверявайте се на сериозни институции или платформи – и така поставете основата за сигурен и отговорен старт в семейния живот.

Често задавани въпроси (FAQ)

Чрез PCR и тестове за антитела, тримесечна карантина и последващи повторни тестове остатъчният риск е под 0,1 процента.

Стандартните тестове включват HIV, хепатит B/C, сифилис, хламидии, гонорея, CMV, HTLV, HPV, както и генетичен панел.

Да. Всяка проба се изследва директно след вземане и след карантинния период чрез ELISA и PCR.

Да. Тестове за HBs-антиген, Anti-HBc и Anti-HCV са задължителни по закон.

Чрез урина или уретрален тампон, анализирани с NAAT тест.

Най-често изследвани: кистична фиброза, спинална мускулна атрофия, носителство на сърповидно-клетъчна анемия/таласемия, Fragile-X и панели, базирани на популацията.

Тя преодолява прозоречния период на много патогени. Преди освобождаване се прави втори кръвен тест.

В Германия разходите, включително скрининг, обикновено са между 700 € и 1 200 € на единица дарена сперма.

Възраст 18–40 години, добро здравословно състояние, отрицателни STI тестове и достатъчно качество на спермата.

Не. Само банки за сперма гарантират стандартизирани тестове, карантина и правна защита.

Детето по-късно има законово право да узнае самоличността на донора.

Чрез PCR тампон за високорискови типове. Заразените проби се изхвърлят.

Зика може да остане в спермата с месеци и да причини малформации при плода. RT-PCR изключва този риск.

Да. Много банки приемат само CMV-негативни донори, за да избегнат усложнения.

Консултация → Договор → Кръвни и уринни тестове → Даряване → Карантина → Повторен тест → Освобождаване → Инсеминация.

Процентът на бременност на цикъл инсеминация е около 15 – 20 %. След три цикъла кумулативно надвишава 50 %.

Да. При положителни култури лабораторията тества профила на резистентност. Проблемните щамове се изключват.

В течен азот (−196 °C) запазва качеството си с десетилетия.

Много клиники лекуват до 45-годишна възраст. След това здравните рискове значително се увеличават.

Да. Висок брой сперматозоиди и подвижност значително увеличават шанса за оплождане; и двете се проверяват преди всяко освобождаване.